Постинг
21.11.2009 05:12 -
политика спомени свобода
Автор: thewitness
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1214 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2009 05:17
Прочетен: 1214 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.11.2009 05:17
Началото на края
Навсякъде по света си спомнят за времето, когато беше съборена
Берлинската стена, стена която е разделяла хората, държавите на
врагове и приятели.
От едната страна хората се радваха на възможността да изразяват
мислите и чувствата си свободно, а от другата страна близките им,
роднините бяха заставени да бъдат добри и послушни слушатели. В
последвалото почти половин вековно десподство Руската Матрица създаде
същества, които се задоволяваха с това което им се предоставяше, за
щастие имаше и такива, които не можаха да бъдат моделирани по
наложения образец и се бореха за свободата си и за свободата на
Поданиците. Толкова много ли са искали от Господарите си? Защо се е
стигнало до там, че Другарите Господари да строят лагери на тъмно в
края на ХХ век, да малтретират и избиват онези, които само са искали
да бъдат свободни, да слушат Yesterday на Битълс и да танцуват
рокендрол като другите от другата страна на завесата? Да имат
панталони с широки крачоли и да се забавляват. Да могат и те да си
купуват свободно Coca Cola, Toblerone а да не използват познати и
хитрости за набавянето им. А, какъв празник беше само като наближи
Нова Година. По магазините межеше да се купят банани, портокали и
други подобни благинки. Ех, де да беше Нова Година всеки ден!
Двадесет години по-късно поглеждайки назад във времето виждам някакво
изображение като демокрация, която не е съвсем като онази зад стената
каквато хората имаха отколе. Това е някакъв нов вид, моделирана от
същата матрица с етикет запазена марка: "Демокрация по български".
Имената на жертвите стенат от студента пръст и очакват някой да се
сети да каже: Благодарим ви, сега имаме Coca Cola.
Палачите и мъчителите им пируват и днес с банани и портокали
необезпокоявани, сякаш никой не са убили,и нищо не се е случило.
Присмивайки се ехидно със злорадство със задоволство над
наследниците на Българската Демокрация.
Ура. Ура. Ура вече сме свободни.
Навсякъде по света си спомнят за времето, когато беше съборена
Берлинската стена, стена която е разделяла хората, държавите на
врагове и приятели.
От едната страна хората се радваха на възможността да изразяват
мислите и чувствата си свободно, а от другата страна близките им,
роднините бяха заставени да бъдат добри и послушни слушатели. В
последвалото почти половин вековно десподство Руската Матрица създаде
същества, които се задоволяваха с това което им се предоставяше, за
щастие имаше и такива, които не можаха да бъдат моделирани по
наложения образец и се бореха за свободата си и за свободата на
Поданиците. Толкова много ли са искали от Господарите си? Защо се е
стигнало до там, че Другарите Господари да строят лагери на тъмно в
края на ХХ век, да малтретират и избиват онези, които само са искали
да бъдат свободни, да слушат Yesterday на Битълс и да танцуват
рокендрол като другите от другата страна на завесата? Да имат
панталони с широки крачоли и да се забавляват. Да могат и те да си
купуват свободно Coca Cola, Toblerone а да не използват познати и
хитрости за набавянето им. А, какъв празник беше само като наближи
Нова Година. По магазините межеше да се купят банани, портокали и
други подобни благинки. Ех, де да беше Нова Година всеки ден!
Двадесет години по-късно поглеждайки назад във времето виждам някакво
изображение като демокрация, която не е съвсем като онази зад стената
каквато хората имаха отколе. Това е някакъв нов вид, моделирана от
същата матрица с етикет запазена марка: "Демокрация по български".
Имената на жертвите стенат от студента пръст и очакват някой да се
сети да каже: Благодарим ви, сега имаме Coca Cola.
Палачите и мъчителите им пируват и днес с банани и портокали
необезпокоявани, сякаш никой не са убили,и нищо не се е случило.
Присмивайки се ехидно със злорадство със задоволство над
наследниците на Българската Демокрация.
Ура. Ура. Ура вече сме свободни.
Няма коментари
