Уйкенд в Ню Йорк Сити

Вече бях ходил в Ню Йорк няколко пъти,но сега беше малко по- различно, защото щях да прекарам уйкенда с приятел от Ямбол в един от най-големите и най-скъпи градове в света. Следвах инструкциите на джи пи еса на колата ми и уверено се движих към целта, квартирата на това ямбоилче дошло да учи науки и да се бори в живота далече от приятели и роднини. Карах си Понтиака производство 2004 година и се наслаждавах на хубавото време. Като казвам хубаво време трябва да знаете, че тук в този район през лятото често има дъждове, които понякога идват малко в повечко и улиците се превръщат в езера. Но днес е красив слънчев ден. Огромни магистрали на няколко нива свързват Ню Джърси с Ню Йорк. Това му е хубавото, че няма задръствания и нервни шофьори. Вече съм пред големия тунел Джордж Вашингтон, който минава под реката Хъдзън и те откарва право в Манхатън. Чудо за чудене тунел под реката дълъг около три километра с изградени вентилациони системи, чисто, с по две ленти в едната посока. Просто да караш с удоволствие. Продължавам по авенюто минаващо покрай реката Хъдзън и внимателно следя посоката, за да няма изненади, като например да се озовеш на погрешното място. Красиви гледки от ляво и дясно те карат да ахкаш от изненада и да се забавляваш. Ето я най-накрая 123-та улица където живее адаша, ами аз съм Иван и той е Иван. Бързо намирам входа за неговия апартамент и звъня на звънеца доло. Чувам на английски някой да пита кой е там, обаче аз го познах и отговарям на български: Иван от с.Скалица, Ямболско. Голям смях падна от представянето ми. Разбира се прегръдки, взаимна радост, не се бяхме виждали повече от пет години. Набързо направихме план за местата, които адаша искаше да ми покаже. Имах си гид, който пожертва един от свободните си дни за да мога да видя по-атрактивните места на Ню Йорк.
Първата спирка беше Колумбийския Университет, огромна сграда построена в старинен Английски стил с множество кралски символи, изваяни от мрамор, окрасяващи фасадата. Един от големите пристижни Американски Университети, дали знание на хиляди млади хора, които в последствие са заели своето поприще в голямата политика, бизнеса и науката. Разбира се и множество американски режисьори са използвали сградата за сцена на филмите си. Адаша ми каза, че основното средство за предвижване в града е метрото, което забележете е с 100 годишна история. Построено на няколко нива и за минути можете да бъдете транспортирани във всяка точка на Ню Йорк. Най-дългата линия е с времетраене двадесет минути. Не се налага да чакате с часове, като за закъснял влак, както скоро аз чаках бързия влак Бургаз – София близо един час на гарата в Ямбол, и разбира се никой от БДЖ не се извини на изнервените от чакане пътници. Няма закъснения, всичко се движи по разписание. Следващата ни спирка е Природо Научен Исторически Музей, известен най-вече с уникалната си колекция на скелети от праисторически животни живяли някога на планетата, дори от преди ледниковата епоха. Скелети на гигантски динозаври, бронтозаври, ихтиозаври и др. такива сглобени в реалните им размери те карат да се удивляваш и да размишляваш за времената, когато са живяли. Всеки скелет, всеки фосил е съпроводен с кратка информация на каква възраст е, къде е намерен и какво е известно за този вид предствител на древния свят. Забелязах в експозицията една плецигласова кутия с някаква кост (фосил) в нея и надпис че е на 140 мил. години. От горната страна имаше направен отвор като кръг и беше достатъчно голям за да си вкараш пръста и да докоснеш този артифакт. Разбира се това беше разрешено от управата на музея, съпроводено с табела. Невероятно е усещането да стоиш до нещо, което е толкова старо та дори и да можеш да го докоснеш. Аз така се бях хипнотизирал от всичко това, че адаша прояви голямо усилие да ми напомни,че имаме и други места за посещение. Навън времето беше прекрасно, слънцето се усмихваше закачливо през клоните на дърветата. Само след около петнадесет минути ходене вече бяхме в Сентрал Парк. По алеите тичаха хора, вероятно за да потдържат фигурата си или просто да спортуват. Добре измислено да се изгради този парк по средата на града,с всичката тази зеленина, скали, възвишения, за да може всеки да дойде и да се освободи от стреса и напрежението, от забързания ритъм на живот. И хората наистина се забавляваха. На едно площадче, в момента беше импровизирана сцена. Четирима чернокожи тинейджъри актьори, с красиви акробатични номера и пластика на тялото придужено всичко това с много настроение музика бяха привлекли вниманието на около осемдесет човека-зрители. Всички се забавляваха и разговаряха помежду си сякаш се познаваха с годии, а всъщност се виждаха за първи път, а най-вероятно нямаше да се видят повторно. Това е хубавото на Америката, че можеш да започнеш разговор с непознат на улицата и след минути вече сте много добри познати или приятели. Я се опитай да заговориш някой българин на улицата където и да е в България. Само смей да го попиташ: Как си? Веднага ще те изгледа подозрително и ще си помисли, че нещо ще искаш от него, да го „измамиш” или прецакаш. В най-добрия случай ще почне да се оплаква, колко много е труден живота в България, и как политиците и партийте са ограбили държавата. При това той си е дал вота да го представляват, и да защитават интересите му. Както и да е, на друга сцена нещо по различно. На асфалтова площадка, хора на различна възраст като почнеш от тинейджъри та се стигне до около шестесет, та дори и седемдесет годишни се пързалят с ролери и кънки под звуците на различни стилове музика. Всеки както си може и както си иска, без някой да им се пресмива на възраста или желанието им да се забавляват. А други просто са решили да се наслаждават на слънцето, като са го ударили на плаж на зелената морава или просто са дошли на пикник с приятели или само със семейството си. Това, което ми направи впечатление е, че в района на Сентрал Парк е забранено пиенето на алкохол. Вероятно и по тази причина не се забелязваше присъствието на полицаи. С помоща на метрото бързо се придвижихме до китайския квартал, и няма как да объркаш спирката, защо от момента в който си се показал на повърхноста до ушите ти достигат звуците на някаква китайска мелодия, а освен това почти всички наоколо са китайци. Множество магазинчета от двете страни на улицата са си изкарали стоките навън на маси и изскусни търговци те подканват да си купиш, някакви билки, които ги имало само в Китай или всякакъв вид екзотични плодове, зеленчуци, риба и какво ли не. Разбира се имаш и огромен избор на ресторантчета, където можеш да ядеш до забрава, ако обичаш китайската кухня. Аз се пазих много за този момент и точно на обяд, когато нямах никакви други мисли в главата ми освен идеи за ядене. Отново се доверих на препоръката на адаша и скоро вече бяхме в китайско ресторантче, седнали сме и още преди да си кажем каквото и да е при нас дойде с голяма усмивка младо китайче и ни попита какво може да ни предложи. Аз разбира се исках да пробвам от всичките гозби, но адашът отнова се намеси и си поръчахме нещо което беше много вкусно. По някое време той, адаша ми напомни, че ще ходим и в италианския квартал и вероятно ще искам и там да пробвам от храните. Трябваше да се съглася и да се въздържа да не изям всичко от блюдото ми. Хубавото е, че в Америка, ако не можеш да си изядеш яденето, ти го слагат в безплатен контейнер и си го отнасяш в къщи за по- късна консумация. Само след няколко пресечки и сме в Малката Италия, така е известен италианския квартал. Всичко си е като в Италия. Чуваш наоколо италианска реч. Ресторантчета и сладкарничките са отворени, масите са навън с опънати чисти бели покривки. Мустакати сервитьори, вероятно италианци са готови да те посрещнат като цар.  И разбира се зализаните им с гел и брилянтин коса назад, и дългите запасани престилки ти напомнят за времето на първите имигранти заселници, за образуването на фамилийте и разбира се за най-влиятелната фамилия Корлеоне. А какво изобилие от вкуснотии. И всеки се опитва да те покани в ресторанта си или сладкарницата. Конкуренцията е голяма, но въпреки всичко във всички заведения имаше клиенти. Следващата цел Импаер Стейт Билдинг, един от символите на Ню Йорк и една от най-високите сгради в Америка. Туристическа атракция за всеки който пристига в града гигант. С изключителни мерки за сигурност и платен билет можеш да стигнеш до 120-тия етаж, където има тераса и да си осигуряваш прекрасна гледка, ако не се страхуваш от височината, защото хората и автомобилите щъкъщи по улиците изглеждат като малки буболечки. И после още двадесет етажа нагоре, но само през стъклата на купола виждаш кварталите и Сентрал Парк, ръкавите на реката Хъдзън и множеството яхти и корабчета в залива. Импаер Сейт Билдинг също е била много пъти обект на Големите Кино Компаний, един от филмите придобил световна известност е Кинг-Конг. Огромната горила намерила убежище на терасата на 120-тия етаж на сградата. В следобедните часове вече бяхме на острова, на Статуята на Свободата, друг от популярните символи на Америка и на Ню Йорк  най-вече, символ за хилядите имигранти намерили подслон и втората си родина. Всеки трудолюбив и изпълнен с амбиций човек може да намери и осъществи мечтата си. Да докаже на себе си и на другите, че свободния човек е в състояние да се развива и да успява. Отново със засилени мерки за сигурност проверяват туристите на няколко пъти за да се обезопаси пребиваването им в района на Статуята. Двеста седемдесет и пет стъпала те отвеждат до терасата под нозете на Мисис Свобода, от където можеш да се наслаждаваш на красивата гледка на острова, на река Хъдзън, а също на небостъргачите от Манхатън, Куинс, Бруклин. Вече се смрачаваше а ние имахме още един обект, който само вечер може да се види цялото му великолепие, а това еТайм Скуер. Огромни светлини реклами те приканват да направиш избора си и да се забавляваш. Светлина смесена с шума на улицата и нежни, бих казал носталгични ридания от саксофон. Уличен чернокож музикант с огромент талант е в състояние да те развесели с рок енд рола или да те накара да се унесеш в ритъма на джаза. С огромна светеща в зелено реклама откриваш световно известния музей на восъчните фигури, музеят на Мадам Тусо. Разбира се и това не е за изпускане, ами цента на билета не беше никак ниска за доходите ми, но както казва един мой приятел и пътешественик Петър Инджов: „Атракцията трябва да е пълна, щом си в Рим трябва да видиш Папата”. Окрилен от мисълта и идеята за забавление влязох в покоите на голямото кино, музика и политика. Близо час бях в компанията на моите приятели Анджелина Джоли и Брат Пит, Упи Голбърн, Никълас Кейдж, Джони Деп, Джуди Фостър, Опра, Фидел Кастро, Джордж Буш, Наполеон, Махатма Ганди, Далай Лама, Барак Обама, Тина Търнър,Елвис Пресли, Брус Спярингстийн и много други звезди. Сред толкова много знаменитости и ти можеш да се почувстваш специална звезда, с някаква специална индивидуалност дори и да си от село Скалица, Ямболско.

разказваш! :)
Поздрави!

Ню Йорк е невероятен град-Следващият път, когато имате възможност да го посетите отново вижте и останалите забележителности.
Обособените центрове - Линкълн, Рокфелер.
Забележителните мостове - Бруклинбридж, Манхатънбридж,Куинсбъро.
И може би емблематичните улици Уолстрийт и Бродуей!
Пожелавам Ви успех!

Bravo Ivane za smelosta da publikuvash
razkazi i dr. takiva literaturni proizvedeniq!
Prodaljavay uspeh ti jelaq i kogato izdadesh parvata si kniga da ne zabravish da mi podarish edna s avtograf.
P.Indjov

чудесно си описал преживяванията си. Ще са ни от голяма полза точно преди пътуването ни до Ню Йорк.
Знам че си пътувал доста из Америка, разкажи и за другите места, които си посетил!