Постинг
19.04.2009 00:22 -
избрана лирика от Марко Недялков
Марко Недялков
ЦВЕТОВЕ Сега е месец май, подай ръка, Марина! Сърцето ми ухай, на пролетна градина. Във него цветове и ти си посадила. Вземи едно и две, вземи си много, мила! Ти в мен ги посади със обич несравнима. И имаш право ти, да ги береш, любима! И нека тез цветя жадувани, мечтани, с цвета на пролетта да кичат любовта ни!
БЪЛГАРКИ Бели българки с биволи черни орали, пред хайдушки глави са стояли в поклон. Черни гробове българки бели копали и са лягали в тях без въздишка и стон! Бели българки кървави ризи са прали и сами против страх са си лели куршум; с бистри сълзи замесвали хлябове бяли и лекували рани с ракия и скрум! Бели българки черни димии тъкали и кълняли, и пяли от изгрев до мрак. Ала никога своята вяра не дали, свойто българско име не стъпкали с крак!
КЪМ МАРИНА Мога ли без сълзи да изплача мойта скрита болка, мойта скръб. Не е страшен ножа на палача, страшно е да нямаш поглед скъп, който жалбата ти да изпие с ласката на своите очи. Ден и нощ главата ми се вие, залъка в устата ми горчи, не от болест, а от равнодушни хора, по-загадъчни от дим. Те наглед са мили и послушни, ала туй е маска, туй е грим. Тях ги блазнят само служби тлъсти, чист пазар за тях е този свят. И пълзят към славата на пръсти, сякаш през сърцето ми пълзят. Помогни ми смисъл да намеря и в скръбта, която ме гори – с тебе чистотата си да меря, с тебе и със птиците добри!
