Автор Vania в. Ямбол Днес 26 December 2015 Споделено от Иван Иванов, един скаличанин в САЩ Осем часа е разликата, като часово време между България и САЩ. Измерено в километри е 7946.5 км полет със самолет. С две думи чувствам се съм между два свята. Единият, в който съм роден, е България. В училище ме учиха, че капиталистите и империалистите /най-вече от Америка/ са много лоши хора и американците едва оцеляват в загниващият капитализъм. В училище ме учиха, че няма Бог и че всичко това са глупави измислици. Попаднах в другия свят САЩ и осъзнах, че докато в България се е развивало светлото комунистическо бъдеще, в САЩ хората със свободен дух градят живота си, както строят сгради, които като ги погледнеш ще ти падне шапката, строят гигантски мостове над океана. Хора от различни нации, раси, етноси, религии са добре дошли с разнообразието на културите си, традициите си на големия Американски континент. Като се връщам в България виждам силния контраст, дори и след 25 години промени към демокрация. Пенсионерите оцеляват на магия до следващото число на получаване подхвърлените огризки от другарите управници. Пенсионерите в Америка си живеят блажено, ходят по круизи с кораби, обикалят света. И когато ме питат за България, как живеят хората там, как се забавляват, аз се чудя как да обясня, че пенсионерите получават пенсия около сто долара месечно и животът е много прекрасен. Казвам имаме държава с 1300 годишна история, култура, традиции и те ахват от изненада. „Иван, как е възможно държава с такава история и култура да позволи на населението така да бедства?“, питат ме там. Казвам, понякога това се случва. Но сега, за да не е толкова мрачен разказа ми ще вкарам малко светлина. Америка не е съвършената държава, но там има закони и всички са равни пред тях. Карам по десетлентова магистрала през щата Тексас и виждам на често големи светещи знаци, че ако караш пиян или пил алкохол и те спипат полицаите, веднага по бързата процедура влизаш в затвора – независимо кой си. Познавам няколко ямболски семейства, които живеят в Тексас, две семейства - в Северна Каролина едно във Вирджиния, имам близки и в Чикаго. Чуваме се честичко, дори понякога се срещаме на барбекю и си говорим за България. И всъщност, колко сме различни помежду си. Аз следа почти всичко, което става в България и понякога много силно се вълнувам, а някои други мои приятели българи ми казват, ние не гледаме Български телевизии, за да не се депресираме и ядосваме. Не мога да говоря от името на другите българи, но за себе си мога да кажа, че едно от нещата, които ми липсват тука са българските зеленчуци, плодове, сиренето, кашкавала, традиционните български ястия. Всеки път като съм в Чикаго посещавам Българската механа, където готвят много вкусно само български ястия от националната ни кухня. Гледам, че се посещава и от американски семейства и изглежда им харесва. Другото място, което не пропускам, когато ходя в Лас Вегас, е друг български ресторант, който се намира на Тропикана авеню. В този ресторант във Вегас най-любимото ми блюдо е шкембе чорбата. Такава вкусна чорба и в България не съм ял. Но независимо от всичко, очаквам, че ще дойде ден, когато ще се върна в България, в моето родно село Скалица.