Често се питам, защо в България има толкова много хора и толкова малко Човеци?
Една моя приятелка се върна от Африка преди няколко години и ми сподели, че лицата на хората тук в България изглеждат доста странно. Каза: "Като на зомби". Дълго време се чудих на определението и, и чак  сега разбирам какво е имала предвид.
Ами как няма да изглеждат като Зомби, след като са били мачкани толкова дълго от политиците, след като са им откраднали мечтите, спестяванията, за които са работили през целия си живот, след като има толкова много беднотия, стрес, злоба, завист, агресия и съвсем мъничко пламъче, което може съвсем скоро и то да загасне.
Хората не вярват на нищо, освен на телевизиите, радиата, вестниците.  Вярват за малко, докато ги излъжат. После малко са разочаровани, и след това отново им вярват. Не вярват в Бог. Веднъж попитах един случаен човек на улицата: "Вярвате ли в Бог?" Бях изгледан и премерен с поглед  излъчващ  подозрение. И отговора беше: " Аз съм православна християнка".
Освен, че сме бедни материално, ние като нация сме бедни и духовно., изключително доховно. Богато културно наследство, една от най-древните цивилизаций на земята, но вече в края на съществуването си. Културното си наследство можем да го сложим в рамка, да го закачим на стената и да му се радваме и да въздишаме по отминалите хубави спомени. Какъв парадокс, държави само с по 300 години история, без кой знае какво минало са с пъти на по-добър жизнен стандарт. Макар и с религиозните и партийните си различия живеят задружно без да се мразят, че дори и си помагат.
Чудно нещо е българина, оцелява при всякакви екстремни ситуаций, а дали може да се намерят Човеци в тази държава наречена България?